Важните икономически индикатори

Търговците на валутните пазари с интерес следят икономическите календари. Икономическият календар представлява систематизирано изложение на данни за икономиката на страната за всеки ден, като най-често календарите съдържат прогноза, предишна стойност и нова измерена стойност за съответния индикатор.

Често обаче информацията, идваща от един индикатор, може да противоречи на данните от друг и инвеститорът трябва да прецени кой от двата индикатора трябва да „натежи“ повече при вземането на инвестиционно решение. Така например, индустриалното производство в страната може да отбележи ръст за даден месец и в същото време продажбите на дребно може да са регистрирали спад. Кое трябва да повлияе повече на решението на инвеститора?

Кои са най-важните индикатори? Трудно може да се даде еднозначен отговор на този въпрос, тъй като в различни етапи от развитието на една икономика различните индикатори нямат винаги една и съща тежест. Например от началото на тази година щатската икономика изоставаше заради проблемния жилищен сектор. Намаленото търсене на домове пък засегна и финансовия сектор, тъй като потреблението на ипотечни кредити намаля. Така в последните месеци инвеститорите следяха много по-зорко данните от индикаторите за жилищния сектор на САЩ, като продажби на нови домове, продажби на съществуващи домове, разрешителни за строеж и др., отколкото при нормални обстоятелства.

Респективно, ситуацията в Япония налага един инвеститор да следи много по-отблизо ценовите индикатори, тъй като страната страдаше от хронична дефлация през последните 10-15 години. Икономическата ситуация там е много по-чувствителна на данни за цените, отколкото други икономики.

Но ако оставим настрана специфичното състояние на икономиката (доколкото това е възможно) и се опитаме да направим заключение за важността на отделните икономически показатели, има няколко, които неизбежно ще влязат в списъка. Това са брутният вътрешен продукт, ценовият индекс на БВП, лихвени проценти на централната банка, потребителски цени, потребителско доверие и др.

Един от основните фактори (и може би най-важният единичен фактор), който влияе на движението на валутите, са лихвените проценти на страната. Полезно е, когато оценяваме ефектите от различните икономически индикатори, да го правим в контекста на евентуалната намеса на централната банка. Например, когато индексът на потребителските цени отбележи ръст, това повишава цените на валутата, тъй като се предполага, че централната банка може да се намеси и да увеличи лихвените проценти.

Високите лихвени проценти от своя страна правят активите, деноминирани в съответната валута на страната, по-атрактивни, което повишава търсенето им и така цената на валутата нараства. Например, тъй като лихвените проценти в Австралия са много по-високи от тези в Япония, облигациите на борсата в Сидни имат много по-висока доходност от тези, търгувани в Токио (10-годишните облигации в Австралия носят 6,26 на сто, а същите в Япония - едва 1,88%). Така много японски инвеститори биха предпочели да закупят австралийските облигации, в резултат на което те продават йени и купуват австралийски долари и двойката AUD/JPY расте.

Брутният вътрешен продукт е друг важен индикатор. Той измерва стойността на всички стоки и услуги, произведени на територията на страната. Възходяща тенденция при него обикновено е позитивна за валутата на страната. Високи ръстове на БВП сигнализират развиваща се икономика, което има потенциала да привлече чуждестранни инвеститори. Ако темповете на ръст са по-високи, има шанс централната банка да интервенира и да увеличи лихвените проценти. И при двата случая атрактивността на активите в съответната валута нараства и така парите на страната поскъпват.

Измежду ценовите индикатори най-важните са индексът на потребителските цени, ценовият индекс на БВП и индексът на производствените цени.

Индексът на потребителските цени измерва инфлацията на ниво потребление. Създава се „кошница“ от най-важните цени на стоки и услуги за потребителя, на които се разпределя различна „тежест“. На края на периода се измерва промяната в цените в кошницата и така се изчислява индексът. Това е може би най-важният инфлационен индикатор и той се следи зорко от централните банки. Високи стойности при него имат потенциала да накарат централната банка да повиши лихвените проценти с цел да „охлади“ инфлацията.

Ценовият индекс на БВП също е важен. Той измерва ръста на цените на стоките и услугите, включени в измерването на БВП. Той е много по-широк индикатор, тъй като обхваща по-голям брой стоки и услуги. Той излиза в същия ден, когато излизат и данните за БВП на страната и ниски стойности на индикатора в комбинация с нисък ръст на БВП могат да подтикнат централната банка да понижи лихвените проценти - един от монетарните похвати за стимулиране на икономиката. Ако ценовият индекс на БВП обаче регистрира високи стойности, тогава е малко вероятно от централната банка да понижат лихвените проценти, дори и при наличието на слаб икомонически ръст (ниско БВП), тъй като понижение на цените на заемите може да стимулира допълнително вече високата инфлация.

Индексът на производствените цени измерва инфлацията от гледна точка на производителя. Ръст в индикатора означава, че за дадения период производителите са плащали повече за стоки и услуги (например за суровини за производствения цикъл и за рекламни услуги). Индексът на производствените цени е важен индикатор, тъй като има вероятност производителите да "трансферират" по-високите цени към крайния производител. Все пак този ценови индикатор е по-маловажен от предходните два.

Тези индикатори обаче ни дават много информация относно "какво е било" и малко информация за "какво ще бъде". Именно за това те се наричат „изоставащи“ индикатори, т.е. изчисляват данни от миналото. Водещите индикатори са тези, които се опитват да прогнозират каква ще бъде икономическата ситуация занапред.

Един такъв водещ индикатор може да бъде потребителското доверие. То се изчислява с проучване сред достатъчно голям брой хора и на базата на техните отговори се преценява какви ще бъдат потребителски настроения в страната. Съответно високи стойности на индикатора са положителни за валутата на страната, тъй като високо потребление може да създаде инфлационни напрежение и това да накара централната банка да повиши лихвените проценти.

Друг важен водещ индикатор е т.нар. Purchasing Manager's Index (PMI) за различните сектори на икономиката. Индексът PMI се изчислява също с проучване, при което мениджърите на компании от съответния сектор отговарят на поредица въпроси, свързани с очакванията им за бъдещото развитие на сектора. Така например PMI за сектора на услугите в Германия рефлектира настроенията и очакванията за бъдещето на мениджърите на компаниите в сферата на услугите. Стойности над 50 сигнализират за развитие на сектора, а под 50 – за негово свиване.

Това са само някои от по-важните "изоставащи" и "водещи" индикатори при вземането на инвестиционно (или спекулативно) решение при търговия на валутните пазари. Важността на даден индикатор не е фиксирана и, както бе илюстрирано по-горе, тя може да се променя в зависимост от специфичната ситуация в съответната икономика.