вторник, 19 август 2008 г.

Важните икономически индикатори

Търговците на валутните пазари с интерес следят икономическите календари. Икономическият календар представлява систематизирано изложение на данни за икономиката на страната за всеки ден, като най-често календарите съдържат прогноза, предишна стойност и нова измерена стойност за съответния индикатор.

Често обаче информацията, идваща от един индикатор, може да противоречи на данните от друг и инвеститорът трябва да прецени кой от двата индикатора трябва да „натежи“ повече при вземането на инвестиционно решение. Така например, индустриалното производство в страната може да отбележи ръст за даден месец и в същото време продажбите на дребно може да са регистрирали спад. Кое трябва да повлияе повече на решението на инвеститора?

Кои са най-важните индикатори? Трудно може да се даде еднозначен отговор на този въпрос, тъй като в различни етапи от развитието на една икономика различните индикатори нямат винаги една и съща тежест. Например от началото на тази година щатската икономика изоставаше заради проблемния жилищен сектор. Намаленото търсене на домове пък засегна и финансовия сектор, тъй като потреблението на ипотечни кредити намаля. Така в последните месеци инвеститорите следяха много по-зорко данните от индикаторите за жилищния сектор на САЩ, като продажби на нови домове, продажби на съществуващи домове, разрешителни за строеж и др., отколкото при нормални обстоятелства.

Респективно, ситуацията в Япония налага един инвеститор да следи много по-отблизо ценовите индикатори, тъй като страната страдаше от хронична дефлация през последните 10-15 години. Икономическата ситуация там е много по-чувствителна на данни за цените, отколкото други икономики.

Но ако оставим настрана специфичното състояние на икономиката (доколкото това е възможно) и се опитаме да направим заключение за важността на отделните икономически показатели, има няколко, които неизбежно ще влязат в списъка. Това са брутният вътрешен продукт, ценовият индекс на БВП, лихвени проценти на централната банка, потребителски цени, потребителско доверие и др.

Един от основните фактори (и може би най-важният единичен фактор), който влияе на движението на валутите, са лихвените проценти на страната. Полезно е, когато оценяваме ефектите от различните икономически индикатори, да го правим в контекста на евентуалната намеса на централната банка. Например, когато индексът на потребителските цени отбележи ръст, това повишава цените на валутата, тъй като се предполага, че централната банка може да се намеси и да увеличи лихвените проценти.

Високите лихвени проценти от своя страна правят активите, деноминирани в съответната валута на страната, по-атрактивни, което повишава търсенето им и така цената на валутата нараства. Например, тъй като лихвените проценти в Австралия са много по-високи от тези в Япония, облигациите на борсата в Сидни имат много по-висока доходност от тези, търгувани в Токио (10-годишните облигации в Австралия носят 6,26 на сто, а същите в Япония - едва 1,88%). Така много японски инвеститори биха предпочели да закупят австралийските облигации, в резултат на което те продават йени и купуват австралийски долари и двойката AUD/JPY расте.

Брутният вътрешен продукт е друг важен индикатор. Той измерва стойността на всички стоки и услуги, произведени на територията на страната. Възходяща тенденция при него обикновено е позитивна за валутата на страната. Високи ръстове на БВП сигнализират развиваща се икономика, което има потенциала да привлече чуждестранни инвеститори. Ако темповете на ръст са по-високи, има шанс централната банка да интервенира и да увеличи лихвените проценти. И при двата случая атрактивността на активите в съответната валута нараства и така парите на страната поскъпват.

Измежду ценовите индикатори най-важните са индексът на потребителските цени, ценовият индекс на БВП и индексът на производствените цени.

Индексът на потребителските цени измерва инфлацията на ниво потребление. Създава се „кошница“ от най-важните цени на стоки и услуги за потребителя, на които се разпределя различна „тежест“. На края на периода се измерва промяната в цените в кошницата и така се изчислява индексът. Това е може би най-важният инфлационен индикатор и той се следи зорко от централните банки. Високи стойности при него имат потенциала да накарат централната банка да повиши лихвените проценти с цел да „охлади“ инфлацията.

Ценовият индекс на БВП също е важен. Той измерва ръста на цените на стоките и услугите, включени в измерването на БВП. Той е много по-широк индикатор, тъй като обхваща по-голям брой стоки и услуги. Той излиза в същия ден, когато излизат и данните за БВП на страната и ниски стойности на индикатора в комбинация с нисък ръст на БВП могат да подтикнат централната банка да понижи лихвените проценти - един от монетарните похвати за стимулиране на икономиката. Ако ценовият индекс на БВП обаче регистрира високи стойности, тогава е малко вероятно от централната банка да понижат лихвените проценти, дори и при наличието на слаб икомонически ръст (ниско БВП), тъй като понижение на цените на заемите може да стимулира допълнително вече високата инфлация.

Индексът на производствените цени измерва инфлацията от гледна точка на производителя. Ръст в индикатора означава, че за дадения период производителите са плащали повече за стоки и услуги (например за суровини за производствения цикъл и за рекламни услуги). Индексът на производствените цени е важен индикатор, тъй като има вероятност производителите да "трансферират" по-високите цени към крайния производител. Все пак този ценови индикатор е по-маловажен от предходните два.

Тези индикатори обаче ни дават много информация относно "какво е било" и малко информация за "какво ще бъде". Именно за това те се наричат „изоставащи“ индикатори, т.е. изчисляват данни от миналото. Водещите индикатори са тези, които се опитват да прогнозират каква ще бъде икономическата ситуация занапред.

Един такъв водещ индикатор може да бъде потребителското доверие. То се изчислява с проучване сред достатъчно голям брой хора и на базата на техните отговори се преценява какви ще бъдат потребителски настроения в страната. Съответно високи стойности на индикатора са положителни за валутата на страната, тъй като високо потребление може да създаде инфлационни напрежение и това да накара централната банка да повиши лихвените проценти.

Друг важен водещ индикатор е т.нар. Purchasing Manager's Index (PMI) за различните сектори на икономиката. Индексът PMI се изчислява също с проучване, при което мениджърите на компании от съответния сектор отговарят на поредица въпроси, свързани с очакванията им за бъдещото развитие на сектора. Така например PMI за сектора на услугите в Германия рефлектира настроенията и очакванията за бъдещето на мениджърите на компаниите в сферата на услугите. Стойности над 50 сигнализират за развитие на сектора, а под 50 – за негово свиване.

Това са само някои от по-важните "изоставащи" и "водещи" индикатори при вземането на инвестиционно (или спекулативно) решение при търговия на валутните пазари. Важността на даден индикатор не е фиксирана и, както бе илюстрирано по-горе, тя може да се променя в зависимост от специфичната ситуация в съответната икономика.

понеделник, 18 август 2008 г.

За биковете, мечките и... прасетата и пилетата

Сред първите „термини“, които начинаещите инвеститори научават, прохождайки на капиталовия пазар, са „бик“ и „мечка“ - две противоположни сили, намиращи се в постоянно противодействие.

Много бързо инвеститорът научава, че бичият пазар е възходящият пазар – когато акциите поскъпват. За символ на това устремено нагоре движение е избран бикът, защото, образно казано, той удря с рогата си нагоре и кара ценните книжа да поскъпват. Обратно, мечката удря с лапата надолу и така е станала синоним на падащите цени на акциите, отъждествявайки се с низходящия пазар.

Всъщност и при двете посоки на цените би могло да се печели, защото „биковете“ печелят при качващ се пазар, а „мечките“ при падащ, играейки с къси продажби. В България има наредба за късите продажби, но засега не е получила практическо приложение.

В Америка освен тези два биологични вида, в говоренето за борсова търговия, са замесени още два. Те отразяват не толкова движението на пазара, а тип поведение и психологическа нагласа. Така с израза „прасета“ се означават високорисковите инвеститори, оглеждащи се за еднократна инвестиция с огромна доходност, постигната за кратък период от време. Те купуват горещите за деня компании, като често не правят анализ на това, което купуват. Нетърпеливи са, жадни и емоционални относно своите инвестиции, без да са вложили време в изучаването на съответното дружество. Професионалните инвеститори обичат „прасетата“, защото обикновено техните загуби влизат в сметките на „биковете“ и „мечките“.

Другото „животно“ от домашното стопанство на американския капиталов пазар, което у нас все още не се използва широко като емблема за тип инвеститори, е пилето. „Пилетата“ се страхуват да загубят каквото и да е. Техният страх е по-голям от желанието им да направят печалби и често се насочват към паричния пазар, облигациите и депозитите, или фондове, инвестиращи в тези инструменти. Характерните черти на „пилетата“ са предпазливостта, недоверието и нежеланието за поемане на рискове.

И въпреки че в България не се използват като термини всички гореописани животински видове, техните представители на практика съществуват и тук, като е въпрос на преценка към кой тип спада всеки отделен инвеститор.

Теорията на хлебарките

Теорията на хлебарките, въпреки меко казано екзотичното си наименование, в действителност е една от най-силните теории на развитите капиталови пазари. Тя твърди, че ако има една лоша новина, то ще се появят и други и лошата новина няма да е изолиран случай – по логиката на това, че ако видим една хлебарка вкъщи, вероятно има и други.
Илюстрация за влиянието на тази теория ни дава ситуацията при първите проблеми с ипотечните кредити в САЩ. Тогава възникна недоверие между кредитните институции, изчакване за появата на нови лоши новини от сектора, като банките спряха да се кредитират взаимно и се наложи Фед и ЕЦБ да наливат ликвидност в пазара.
По същата логика, когато компания от един сектор обяви лоша новина, негативизмът често се пренася и върху другите компании от сектора, като тези ефекти са до болка познати на инвеститорите и у нас, въпреки че ефектът на лошите новини тук рядко се нарича с името на използваната от десетилетия в САЩ „теория на хлебарките“. В западната литература се посочват много реални причини за ефективността на тази теория, като се подчертава, че лошите новини определено влияят върху решенията както на мениджмънта, така и на инвеститорите. Ето и някои примери:

- Компаниите се притесняват за ефекта върху цените на акциите си от лошите новини и отлагат публикуването им или ги украсяват колкото е възможно повече. Разбира се, накрая всичко излиза наяве, но по-късно;

- Лоша новина може да индикира наличието на лош мениджмънт и/или стратегии, които да носят нови лоши новини;

- Компанията може да отчете лошо тримесечие, но все още печалбата за последните 12 тримесечия изглежда добра. Затова трябва да се изчакат няколко отчетни периода, за да се види и с невъоръжено око целия спад.

Оказва се, че животинските имена имат голямо място във финансовия свят. Освен описаната по-горе теория, с анималистични наименования могат да „се похвалят“ и други събития и фигури на капиталовите пазари – бикове р мечки ,пилета,прасета. Последните дори са включени в надпис на Wall Street - „Биковете правят пари, мечките правят пари, а прасетата ги колят“ („Bulls, Bears Make Money, Pigs Get Slaughtered“).

Принципа "80:20"

Законът на Парето, известен и като принципа "80:20", е открит през 1897 г. от италианския икономист Вилфредо Парето.
Вилфредо Парето е забелязал, че независимо от различния размер на богатство в различните страни, почти винаги 80% от богатството е съсредоточено в 20% от населението. Често 80% от престъпленията са дело на 20% от престъпниците, 80% от разходите за здравеопазване се формират от 20% от пациените. По-същата логика 20% от продуктите, формират 80% от печалбата и т.н. Интуитивно човек смята, че 50% от продуктите формират 50% от печалбата. Оказва се обаче, че равновесие се формира много по-често при 80:20, отколкото при 50:50. Често този процент може да е 65:35, 90:10 и други съотношения, но почти никога равновесието не е близо до 50:50.
Законът на Парето е и емпирично доказателство на думите на американския милиардер Уорън Бъфет, който заявява "Диверсификацията е защита срещу невежеството и няма голям смисъл за тези, които знаят какво правят“.
Според Робърт Киосаки, автор на книгата „Богат татко, беден татко“, много финансови анализатори препоръчват диверсификацията като способ за защита на инвестиционния портфейл, понеже не знаят точно кой фонд или акция са добра инвестиция.
Поради принципа "80:20" е особено важно да разберете кои са тези 20% от инвестициите ви, които ще донесат 80% от печалбата и да вложите колкото се може повече средства в тях.
Прилагането на принципа "80:20" е една от причините за японското икономическо чудо, основано на високо качество. След 1950 г. японците осъзнават, че решаването на 20% от проблемите, може да доведе до увеличение на качеството с 80%, поради което те се съсредоточават върху основните проблеми. Едва след 1970 г. Западна Европа и САЩ възприемат същия подход.
Изследователите на принципа "80:20" препоръчват инвестиците да бъде фокусирани само върху 20-те% печеливши продукти.

петък, 8 август 2008 г.

Икономика на енергията

За да се случи нещо на този свят, е необходима енергия. Светът, в който живеем, обаче има нужда от много пъти повече енергия, отколкото преди, за да извърши огромната индустриална промяна, към която се е устремил след края на Втората световна война. Без да увеличи няколко пъти производството си на електричество, човечеството няма да е способно да премахне бедността от лицето на Земята. Цели два милиарда души живеят с по-малко от два долара на ден, сочат данните на Световната банка. А според генералния секретар на ООН Кофи Анан 1.6 милиарда души по света живеят без електричество.

Изкопаемите горива, тоест петролът, въглищата и природният газ, не са достатъчни, за да освободят хората по Земята от оковите на живота, обречен на борба с глада, студа и болестите. Това е така не само защото този тип енергоносители са скъпи и имат ужасен ефект върху околната среда, а и защото са недостатъчни като количество.

Енергиен кръстопът

До момента човечеството е преживяло множество интелектуални и технологични революции, които изведнъж и за кратко време са променили света изцяло. Примери за това са навлизането на електричеството в бита, рязкото развитие на транспорта или на технологиите. Последната подобна революция е информационната - буквално само за едно десетилетие интернет и мобилните комуникации напълно промениха представите ни за света, в който живеем, за това какво е свобода на изразяване, достъп до информация или медиа. Следващата революция, на която вероятно ще станем свидетели, ще бъде енергийната. Защото иначе сценарият е мрачен. Или затоплянето на климата бавно ще ни задуши в собствените ни отпадни газове (поради рязкото увеличение на изгаряните от нас енергийни източници), или когато изкопаемите горива свършат, човечеството ще се върне в родовообщинния строй през XXII век.

Решението на проблемите на човечеството винаги е бил качествен, а не количествен проблем. Енергийният недоимък на човечеството може да се реши не чрез по-мащабна експлоатация на природните ресурси, а чрез търсенето на нови източници. Това, което природата досега е създала сама, не е достатъчно за енергийните нужди на Homo Sapiens от XXI век. Всъщност едва ли ще му стигне и за цял век. Наличните запаси нефт на Русия, най-големият износител на петрол в света, например са достатъчни само за 17 години. Ако пък САЩ минат изцяло на лично осигуряване с нефт, ще издържат някакви си 3 години. В световен мащаб по данни на Energy Watch Group нефт има едва за 40 години, и то само ако нарастването на търсенето спре незабавно. Човекът за пръв път в историята си е изправен пред предизвикателството да създава енергия, а не просто да я консумира наготово.

Науката ще спаси света

Достоевски е казал, че красотата ще спаси света, но за съжаление вярното твърдение в случая е по-скоро, че това може да направи само науката. Ясно е, че мисленето предхожда производството. През цялата история на човечеството се вижда, че всяка "материална" революция е съпътствана от интелектуална. Последната е жизненонеобходима на човечеството днес. Ако можем да се надяваме на спасение, то ще дойде от новите технологии, които учените развиват.Добрата новина е, че ги има всички онези хора, които без особен финансов стимул, но пък неуморно изследват как да получим повече ток от вятъра, слънцето или отпадната биомаса. През последните години все повече и повече правителства, частни компании, инвестиционни фондове и филантропи започват да отделят големи суми за развитието на алтернативни енергийни технологии. Става дума буквално за милиарди - например само British Petroleum наскоро отделя $500 милиона за сътрудничество с шест американски университета и научни института в тази сфера.

Човечеството трябва да намери начини да използва неуловимите природни сили - вятъра и слънчевата светлина, и да ги накара да работят за общото благо. За момента те изглеждат като единствената му надежда. Защото отпадната биомаса и биогоривата са частично решение (отделят въглероден диоксид при горенето си), както впрочем и ядрената енергия. Наистина радиоактивен уран има поне за 85 години (според International Atomic Energy Agency), но експлоатацията е много скъпа (за сравнение - изграждането на АЕЦ "Белене" ще струва поне 4 млрд. евро) и абсолютно неприложима в целия свят. Днес едва 6.3% от световното електричество се произвежда в АЕЦ.

Необходимостта от нови енергийни източници ще промени завинаги съзнанието на човечеството, превръщайки го от консуматор в производител и равностоен партньор на природата. Това ще е интелектуалната революция на Homo Sapiens, която ще съпътства енергийната.

Надеждата е в слънцето и вятъра

Откакто свят светува, природните процеси са в относително равновесие. Човешките дейности обаче променят вековния баланс и едно става повече, а друго - по-малко. Когато дишаме например, ние превръщаме материята в смес от два газа - водни пари и въглероден диоксид (СО2). Растенията извършват обратния процес, взимайки от атмосферата СО2, който използват, за да се самоизграждат.

Човекът променя отношението на газовете и по други начини освен чрез дишане - например, като намалява броя на дърветата, защото обича да ги сече и да ги гори. Резултатът отново е повече СО2. В последно време се оказа, че това не е на добре, защото поражда т.нар. парников ефект, който причинява затопляне на климата на Земята. Въглеродният диоксид увеличава дебелината на атмосферния слой, а това задържа отразените от земната повърхност инфрачервени лъчи (ИЧ). Заради това повече топлина (другото име на ИЧ лъчите) остава на повърхността на Земята и планетата се загрява още повече и климатът й се променя към по-неблагоприятен.

Очевидно трябва да намалим количеството въглероден диоксид, ако искаме да продължим да ползваме изкопаемите горива. Проблемът е, че това се оказва изключително сложна и дори невъзможна задача. Учените са безпомощни да намерят начин, чрез който да избавят планетата от нежелания газ. Има например идея да го закопаваме. Съвсем буквално. Но никой не знае дали газът ще остане под повърхността. Освен това процесът е скъп. Най-големият и може би дори единствен изследователски проект по темата, базиран в щата Илинойс, САЩ, е преустановен, след като планираните разходи достигат близо 2 милиарда долара. Практически само на три места в света въглеродният диоксид се заравя - в Нигерия (инсталацията е на British Petroleum), в щата Северна Дакота и в Норвегия под Северно море.

Съществува и друга технология за справяне с CO2 проблема. При ниски температури въглеродният диоксид се комбинира с клас химични съединения, наречени амини. При високи температури двете вещества се разделят. Съществува само една подобна инсталация и тя е в Дания. И това не е случайно - технологията е толкова скъпа и неизгодна, че само много богата държава може да си я позволи.

Засега изглежда, че няма начин как да намалим отпадните си газове. Значи трябва да намерим други източници на енергия или неотделящи СО2 емисии горива. Най-развитите и перспективни кандидати са вятърът, слънцето и биогоривата.

Слънцето

Цялата енергията на света практически е дошла от Слънцето чрез процеса на фотосинтезата. Зелените растения са в основата на хранителната верига и са суровината, от която впоследствие са се образували всички изкопаеми горива. В момента човечеството няма друг избор, освен да се научи как да получава енергия от звездата, която прави живота на планетата ни възможен. Причината за това е проста - наоколо няма друг енергиен източник. Радиоактивната руда, от която получаваме топлина и в крайна сметка пара, задвижваща турбините ни в атомните електроцентрали, няма да ни стигне за дълго. Да не говорим за сложността и времето за изграждане на ядрен реактор. Някой би споменал и топлината на земното ядро, от която бихме могли да се възползваме. Тази идея засега е толкова използваема, колкото и студеният ядрен синтез (т.е. получаването на едно атомно ядро от две при нормална температура, което води до отделяне на огромно количество енергия). За момента и двете са по-подходящи за научнофантастичен роман.

Слънчевата светлина може да бъде улавяна. Това е хубавата вест. Лошата е, че е все още не умеем напълно да се възползваме от нея. Съществуващите сега слънчеви панели са сравнително скъпи и недостатъчно ефективни. Това обаче се променя с всеки изминал ден. Буквално. Инвестициите в разработване на нови фотоволтаици, тоест устройства, превръщащи светлина в електричество, са огромни. Множество академични и индустриални научни лаборатории интензивно работят по развитие на подобни технологии. Причината не е само любовта към човечеството и славата, но и финансова. Първите, които създадат икономически изгодни слънчеви електроцентрали, вероятно ще станат мултимилиардери.

При това положение не е странно, че високорисковите инвеститори са превзели изследователския сектор, който търси как да произвежда (и съхранява) евтин ток. На пазара се появяват непрестанно нови технологии и продукти, като например електрическият автомобил Tesla Roadster, от който всички бройки, планирани за 2008 г., са предварително продадени. Цената на "слънчевото електричество" вече пък доближава тази на "горивното" електричество.

Пример за напредъка в тази област са новите панели на фирмата SolFocus. Те произвеждат електричество на цена около 26 цента за киловатчас. Компанията очаква до 2010 г. сумата да падне на 13-14 цента. За сравнение - в момента цените за домакинско електричество в САЩ варират от 7 до над 20 цента на киловатчас. Те обаче се покачват (както и в България), докато "слънчевият ток" поевтинява. По всичко личи, че скоро те ще се превърнат в съвсем реална конкуренция на конвенционалните енергийни технологии.

Голяма надежда вдъхва и известният напредък в създаването на организми и/или устройства, които извършват изкуствена фотосинтеза. Засега обаче експериментите са по-скоро само в сферата на науката. Пред изследователите има доста неща за откриване и създаване, преди да можем да видим технологии, които да използват природния процес. И все пак точно там вероятно е скрита възможността за истинска енергийна революция.

Вятърът

Хубавото на т.нар. възобновяеми източници е, че са екологични, безкрайни, винаги налични и безплатни. Нека добавим също така, че при тях монополизмът е труден. По данни на Министерството на енергетиката на САЩ само за една година (2005-2006 г.) токът в страната, получаван от възобновяеми източници, е нараснал с цели 10%.

По всичко личи, че съвременният Дон Кихот ще строи вятърни турбини, вместо да ги напада. Днес едва 1% от електричеството на света и това на САЩ се получават от вятър. Към 2020 г. обаче процентът в САЩ трябва да е 15. Един процент на пръв поглед може да не изглежда много, но всъщност става дума за енергия, достатъчна да захрани 5.4 милиона американски домакинства (повече от достатъчно за енергийните нужди на България, например). Инвестицията във вятърни турбини на територията на САЩ само за 2007 г. надхвърля 9 милиарда долара.

Норвегия пък има амбицията да стане първата страна в света, която има нулеви въглеродни емисии. Според министър-председателя Янс Столтенберг скандинавската държава има този дълг към човечеството, защото е един от най-големите износители на петрол. За да постигне амбициозната си цел, кралството инвестира активно във вятърни турбини, които ще разполага в морето далеч на север, където винаги духа. "Ако обичате вятъра, значи сте на най-точното място. При нас има не повече от един безветрен ден годишно", споделя кметът на остров Утсира Ярле Нилсен пред агенция Reuters, цитирана от в. "Дневник". Малкото парче земя има площ 6 квадратни километра и население едва 210 души, които вече почти изцяло разчитат на възобновяема енергия.Според американската асоциация за вятърна енергия 20% от електричеството на Норвегия и 7% от това на Германия идват от вятър. Цената му пък с времето става конкурентоспособна. Засега все пак по-често инвеститори в технологията са правителствата на богатите страни. Кой обаче ще развива подобни проекти в Третия свят? А в Китай и Индия? Въпроси без отговор, които засягат по-голямата част от населението на планетата. И в крайна сметка самото човечество като цяло.

Биогоривата

Горивата, получени от различни растения (царевица, захарна тръстика и т.н.) и отпадна биомаса, вече са на пазара. Но не защото са толкова екологични, а по-скоро заради комбинацията от пазарен дял и държавно финансиране, което ги прави доста изгодни. Резултатът е повишени цени на доста основни хранителни култури, намалени помощи за развиващите се страни и... въглеродни емисии.Биогоривата, получили представката "био" предимно поради пазарни причини, отделят СО2 (въглероден диоксид - газът, основен причинител на глобалната промяна в климата) в атмосферата като всички други горива, получени от растителна маса, каквито са и нефтът и въглищата. Все пак разлика има - докато растенията - суровина за производството на биогоривото, са расли, те са поглъщали СО2 от въздуха. Това е така, но превръщането им в горива, транспортацията им и последващото изгаряне отделят повече въглероден диоксид от погълнатия. В крайна сметка общият ефект от биогоривата не е особено "био".

Това бе съвсем скоро доказано и публикувано в най-престижното американско списание за наука Science. В едно изследване бе показано, че биоетанол, произведен от царевица, ще увеличава два пъти емисиите на СО2 в сравнение с бензин, вместо да ги намалява с очакваните 20% (Science 2008, doi:10.1126/science.1151861). Подобен ще е резултатът и ако суровината бъде прерийна трева. Друго изследване (Science 2008, doi:10.1126/science.1152747) потвърждава тези изводи, показвайки, че превръщането на растителност от тропическите гори, саваната или торфените полета в биогорива ще увеличава CO2 емисиите от 17 до 420 пъти в сравнение с тези на бензина.

Очевидно биогоривата нямат екологична стойност, но пък имат икономическа такава. Около 1% от земеделската земя на планетата днес е засадена с култури, предназначени за производството им. Това е твърде показателен факт, илюстриращ икономическата изгода от подобен бизнес. Очевидно в желанието си да бъде "био", светът прибърза и вместо да направи наистина екологична технология, си създава поредния бъдещ "враг".

Алчните петролни компании, арабските държави, борсовите спекуланти... Това са най-често проклинаните "виновници" за високите цени на нефта. Има обаче и няколко фундаментални причини за скъпия петрол. Една от основните е глобалното търсене, което според доклади на Организацията на обединените нации (ООН) ще достигне 116 млн. барела на ден до 2030 г. - увеличение от 37% спрямо 2006 г. Защото развиващи се икономики като Индия и Китай потребяват все повече, а едновременно с това ръстът на производството на петрол се забавя.

Все по-голямата "дупка" между търсенето и ограничените ресурси на петрол и газ вдигнаха цените до невиждани рекорди. От своя страна този скок засилва опасността от рецесия.

Скъпо ли?

Цените на петрола и природния газ скачат. На електричеството - също. Да, въглищата все още са евтини, но западните държави постепенно премахват електроцентралите си от този тип, защото са сред най-големите замърсители и защото компаниите трябва да плащат повече за отделяните от тях емисии вредни газове. Всички тези фактори отварят вратата пред нови технологии, които доскоро изглеждаха скъпи, но днес се явяват все по-реална алтернатива. Капиталовите разходи за електроцентрали на вятър и слънце са по-високи от тези, използващи горива на органична основа, но пък за сметка на това самите "енергоносители" не струват нищо.

От своя страна пазарът на енергоносители е огромен. Според списание Economist световното население използва около 15 теравата електричество (1 терават=1000 гигавата) на година. Тези мощности струват 6 трлн. долара - около 10% от световното икономическо производство. До 2050 г. се очаква глобалното потребление да достигне 30 теравата. Големият пазар позволява на алтернативните енергийни източници да се докажат като успешни и устойчиви. Такъв е случаят с енергията от вятър, която става все по-популярна, коментира Economist.

Според ООН инвестициите във възобновяеми енергийни източници са достигнали 148 млрд. долара през 2007 г., което е увеличение от 60% спрямо предишната година. До 2012 г. се очаква капиталовложенията да са 450 млрд. долара и 600 млрд. до 2020 г. Обединена Европа си остава лидер по нови проекти, най-вече заради "добрата политическа и инвеститорска подкрепа".

Процентът на "чистата" енергия в новосъздадените през 2007 г. енергийни производства е 23. На първо място по инвестиции все още е добивът на електроенергия от вятър, но най-бърз растеж отбелязват слънчевите технологии. Възобновяемите източници вече стават интересни и за капиталовите пазари и все повече компании от сектора дебютират успешно на борсата.

Големият бизнес надушва промяната

Мултинационалните компании също разбират ползата от "зелената революция". След дълги години на постоянен скептицизъм "големият бизнес" започна да развива стратегии, свързани с "чистата енергия". Корпоративните цели, разбира се, не са продиктувани от чист алтруизъм. Намаляването на вредните емисии намалява и разходите на компаниите. Например през 2006 г. Google обяви плановете си да премине изцяло на възобновяеми енергийни източници. Освен че отразяват личните виждания на основателите на търсачката Сергей Брин и Лари Пейдж, тези промени имат чисто практична страна: Google е огромен потребител на електричество и всячески се опитва да намали енергийните си разходи.

През 2002 г. General Electric също започва да инвестира в алтернативни енергийни технологии. Тогава цената на петрола е 25 долара на барел. Днес, когато нефтът е шест пъти по-скъп, GE започва да бере плодовете на стратегията си и да продава технологии на други компании. Бизнесът на групата с вятърни турбини започва да процъфтява, а изследователите на компанията в лабораториите й в Шенектъди, Ню Йорк, се радват на голяма свобода и получава нужните финансови ресурси, за да разработват нови технологии. "Когато обществото променя мирогледа си, е хубаво да си начело на промените, а не да изостанеш от тях", обяснява стратегията си Джефри Имелт, главен изпълнителен директор на General Electric.

Един от най-големите петролни магнати в Америка - Ти Боун Пикънс, също залага на новите възможности. Желанието му е САЩ да направят огромни инвестиции във вятърни турбини. По време на президентската кампания Пикънс ще хвърли 58 млн. долара от личните си спестявания, за да пропагандира своите идеи. "Занимавам се с петрол през целия си живот. Но положението е критично", заяви 80-годишният магнат. Амбициите му са идеален пример за съвпадение на лична и обществена изгода. Предприемачът вече инвестира 2 млрд. долара в най-големите вятърни генератори в Пампа, Тексас, и обяви, че сам ще плати за преносните мрежи, които ще доставят електричеството до Далас. "Не мога да чакам щатът да построи инфраструктурата", казва Пикънс.

Не е преувеличено да се твърди, че глобалната енергийна система преживява структурна криза. Всички тези предизвикателства са достатъчна заплаха за международната икономическа и политическа стабилност. Затова намиране на изход от проблема вече е наложително.

Ясен Пекунов
Константин Николов
в-к Капитал

вторник, 26 февруари 2008 г.

Теория и практика на конфликта на интереси

Когато изпълнителният директор на фонд "Републиканска пътна инфраструктура" Веселин Георгиев беше попитан защо е възложил на брат си поръчки за 120 млн. лева, той остана искрено учуден, че журналистите му задават такъв въпрос. "Брат ми без работа ли да стои", възмутено попита тогава пътният бос.Макар и с един месец закъснение от финансовото министерство признаха, че "по отношение на инж. Веселин Георгиев би могло да се появи ситуация, в която да възникне или да се прояви конфликт на интереси". Бившият вече шеф на пътищата и до ден днешен твърди, че такъв конфликт не е имало, а премиерът Сергей Станишев заяви, че конфликтът на интереси е "неясна и деликатна материя".Всъщност не е толкова "неясна" (вижте определението). Конфликтите на интереси са неизменна част от живота и най-развитите общества, но разликата е в нетърпимостта към тези, които се възползват. В англосаксонския свят практиката е конфликтите на интереси да се избягват, а когато това е невъзможно - да се декларират. Именно в прозрачността е гаранцията, че не се злоупотребява.

Непотизъм
Всъщност ситуацията с брата на Веселин Георгиев е класически пример за непотизъм. Това е може би най-разпространеният конфликт на интереси, известен на света. В българския език той е известен повече като шуробаджанащина.Корените на явлението са още в Средновековието, когато когато римските папи с цел укрепване на властта си започнали да раздават висши църковни звания на своите близки роднини (виж карето).В съвременна България непотизмът има различни проявления. По-леката форма е уреждането на роднини с държавни постове. Още се помни прословутата фраза на бившия премиер Иван Костов "всички сме братовчеди", произнесена от парламентарната трибуна. Неговият кабинет беше един от най-критикуваните за шуробаджанащина. Тогава Христо Михайловски, зет на тогавашния шеф на парламента Йордан Соколов, беше назначен за заместник-министър на търговията и туризма, а след това и заместник-министър на икономиката. По същото време братът на Екатерина Михайлова - Борислав Михайлов, оглавяваше борда на директорите на ДЗИ (тогава все още държавно дружество).По-тежката форма на непотизъм е уреждането на роднини с договори от държавата. Ако в предишни години това ставаше основно по линия на приватизацията, днес най-честият допир на бизнеса с властта са обществените поръчки. Веселин Георгиев не е единственият актуален пример за роднински възлагания, зад които стоят съмнения в конфликт на интереси. Преди няколко месеца подобен казус се заформи и около социалния министър Емилия Масларова. Разбра се, че фирмата "Лена" ЕООД, в която нейният съпруг Антон Масларов е изпълнителен директор, е получила четири обществени поръчки на стойност над 5 млн. лева. Става въпрос за договори, сключени в периода 2004-2005 г., докато Масларова е била депутат, а по-късно и социален министър. Формално законът не е нарушен, но поръчките са обявени от фирми и предприятия на държавна издръжка в старозагорския район, където е избрана Масларова, разкриха от ДСБ. "Ако вие смятате, че нашите родственици не могат и не трябва да работят, мисля, че вие нарушавате права, които всеки от нас има като български гражданин", защити се Масларова. Звучи познато, нали.

Кронизъм
Друга много разпространена форма на конфликт на интереси е т.нар. кронизъм - толериране на по-широка категория лица (приятели, съученици, колеги, партийни другари и други). Българският синоним е клиентелизъм.Световната история изобилства с примери за подобно приятелско облагодетелстване. Още се помни големият скандал около шефа на Световната банка Пол Улфовиц, който в крайна сметка го принуди да освободи поста си. Историята в резюме: малко след като Улфовиц поема ръководството на финансовата институция, той декларира конфликт на интереси, тъй като е в интимни отношения с една от служителките в банката - Шаха Риза. След това неговата половинка е преместена на длъжност в Държавния департамент на САЩ, но остава на заплата в банката. Оказва се обаче, че междувременно възнаграждението й е скочило рязко (с помощта на Улфовиц) от 132 хил. долара на 193 хил. долара годишно, при това освободени от данъци. Заключението на специалната комисия, натоварена да проучи случая, гласеше, че Улфовиц е нарушил етичния кодекс на банката и няма право да продължи да ръководи институцията.Българската практика по отношение на кронизма също има дълги традиции. Достатъчно е да се припомнят двете най-големи афери в по-новата ни история, придобили публичност като приятелския кръг "Орион" (по времето на кабинета "Виденов") и опитът за римейк "Олимп" (при управлението на Иван Костов). В опити за кронизъм беше обвинен и експремиерът Симеон Сакскобургготски, когато се разбра, че той е лобирал за своя приятел Пиерпаоло Черани по проект за строителство на детска болница в София. Въпреки че Симеон отричаше приятелство с италианския бизнесмен, стана ясно, че Черани е осигурил самолет за пътуване на българския премиер до Италия, където той е бил на премиерата на миланската "Ла скала" по покана на Силвио Берлускони. Близостта между двамата пролича и от факта, че Черани бе сред гостите за сватбата на княгиня Калина. В крайна сметка проектът за "царската" болница не видя бял свят, но не защото правителството така искаше, а заради съпротивата на депутатите, а съмненията за непозволен лобизъм на премиера Сакскобургготски останаха.

Вграден лобизъм.
Това може би е най-тежката форма на конфликт на интереси - когато представител на частния бизнес получи държавен пост в същата сфера. Примерът с отстранения шеф на фонд "Пътища" е показателен докъде може да доведе подобен конфликт на интереси. Справка в регистъра на обществените поръчки показа, че за една година фирмата "Биндер" е успяла да увеличи сумата на възложените проекти от 5.6 млн. лева на 108.4 млн. лева. Това прави над 18 пъти ръст в обема на поръчките само за една година.Всъщност Веселин Георгиев е бил през цялото време в двоен конфликт - веднъж по линия на своите братя, които развиват бизнес в строителството на пътища, и втори път - като бивш изпълнителен директор на фирмата "Биндер". Основателен е въпросът кой носи по-голяма вина за допуснатия конфликт на интереси - самият Георгиев или човекът, който го е предложил за поста - министърът на регионалното развитие Асен Гагаузов.
Вграденият лобизъм има още едно измерение - когато представител на държавна институция премине на работа в частна компания след изтичане на мандата, отнасяйки със себе си цялата информация и контакти, придобити по време на престоя си във властта. В сфери като банковото дело и финансите, където се оперира с фирмена и банкова тайна, тази информация може да се окаже ключова за новия му работодател в битката за завземане на по-голям пазарен дял. Ето защо по света има ограничения за преминаването на държавни служители в частни компании след края на мандата. Правилото е това да става няколко години след напускането на държавния пост.В България подобни ограничения не съществуват. Затова примерите на подобни "трансфери" на висши служители в БНБ през последните години не са изключение, а стандартна практика. Малко след края на своите мандати в частни банки започнаха работа бившият гуверньор Светослав Гаврийски, подуправителите Емилия Миланова и Мартин Заимов, бившият главен директор на управление "Банков надзор" Петър Андронов и др. По подобен начин някогашният министър на транспорта и съобщенията Пламен Петров и заместникът му Николай Николов, които се явяваха и принципали на държавната по онова време БТК, внезапно се озоваха в ръководството на конкурентната "Мобилтел". В същия период тогавашният председател на Комисията за регулиране на съобщенията Гергана Сърбова премина на мениджърска позиция в БТК малко след като беше издала GSM лиценз на компанията. Всички те едва ли могат автоматично да бъдат обвинявани в нещо нередно. По света обаче за държавните служители действат забрани да приемат назначения в частни компании, с които доскоро са имали официални отношения. В Канада например им е забранено за срок от една година да консултират лица и организации с информация, станала им известна по служба, която не е общодостъпна. За министрите срокът е две години. Същите ограничения важат и за приемането на оферти за работа в организации, с които служителите и министрите са имали преки и съществени официални отношения. Лицата на публични позиции не могат да бъдат повлияни при вземане на решения от обещания или планове за бъдеща работа. Освен това е забранено на висшите държавни служители да се явяват от името на друга организация във връзка с процедура или преговори, в които те са участвали преди това от името на държавата.Най-яркият пример за подобен конфликт на интереси беше преминаването на бившия германски канцлер Герхард Шрьодер на работа в една от дъщерните структури на "Газпром" веднага след изтичането на мандата му. Става въпрос за дружеството NEGPC, което ще изгражда и стопанисва газопровода под Балтийско море, чийто мажоритарен собственик е руският газов монополист. Фирмата беше създадена с дейното участие на Шрьодер, и то само три дни преди канцлерът да сдаде поста си. Преди това той упорито отричаше слуховете, че може да се озове след края на политическата си кариера в "Газпром", и повечето медии повярваха в искреността му - все пак не може канцлерът да лъже. Затова всички бяха шокирани от новината, че той е приел офертата на руснаците, при това с огромна дори за германските стандарти заплата. Обществеността в Германия прие новината като отплата за дейността му като федерален канцлер. Скандалът предизвика спешни промени в законодателството, които да ограничат възможността на политиците да се възползват от служебното си положение, след като излязат от активната политика.


PS:
Конфликт на интереси = корупция?
Конфликтът на интереси сам по себе си не е корупция. Той обаче е хранителна среда за корупцията.Дори и когато не води до злоупотреби, конфликтът на интереси е опасен. Самото му наличие разрушава доверието на гражданите в администрацията. Когато такива конфликти на интереси се толерират, обществото остава с усещането, че масово се краде, а вземането на подкуп е честа практика.Когато доверието на гражданите е разрушено, се минира всяка възможност за ефективно действие на администрацията. Така спорът има ли корупция или не става безпредметен, защото всички граждани се държат така, като че ли корупцията е широко разпространена.Вредата от това е двойна. От една страна, се стимулира даването на подкупи, защото хората вярват, че това е стандартна практика в държавната администрация. В същото време държавните служители имат по-слаби вътрешни бариери при вземането на подкуп.

Непотизъм (от латински nepos, род. п. nepotis - внук, племенник) е раздаването от страна на папата с цел укрепване на своята власт на доходоносни длъжности, висши църковни звания и земи на свои близки роднини. Широко разпространен е през Средновековието, когато римските папи раздават висши църковни длъжности, първоначално на своите племенници.Оттам дошло и названието -непотизъм. По-късно обаче облагодетелствани били и техните незаконни деца. Папа Александър VIправи кардинал своя незаконен син Чезаре Борджия, а папа Павел III въздига в кардиналско звание своите внуци. Непотизмът достига своя връх през епохата на Възраждането, когато римските папи се превръщат в италиански князе и се опитват да осигурят на своето многочислено потомство княжества и херцогства. Така се появяват цели папски династии като семействата Орсини, Конти, Де ла Ровере, Медичи, Борджия, Пиколомини, Савели. По късно се появява терминът черно благородничество - това са потомци на непотите, които са станали княжески или херцогски фамилии. Непотизмът започнал да залязва към XVIII век, когато папа Инокентий XIIразпорежда, че в кардиналската колегия може да има само един непот.
Източник:Уикипедия

Кронизъм (от англ. - cronyism) е облагодетелстване по приятелска линия. За разлика от непотизма при него кръгът на облагодетелстваните лица може да бъде много по-широк (приятели, съученици, съседи, другари по партийна линия и други). Думата crony се споменава за пръв път в Лондон през XVIII век. Смята се, че произходът й е от гръцката chronios, която в превод означава дългосрочен, продължителен. Според други версии терминът произлиза от ирландския израз Comh-Roghna, който се превежда като "близки приятели". Правителствата по света често са обвинявани в прояви на кронизъм при разпределянето на публичните средства. Политиците обичат да се обграждат с хора, които познават добре от личния си живот или по бизнес линия. Съществуващите приятелства постепенно се превръщат в назначения на държавна длъжност или възлагане на договори за държавни поръчки. В западните икономики се използва и изразът crony capitalism за нарушаване на правилата на пазарната икономика или регулации. Измамите в енергийния гигант "Енрон" са типичен пример за crony capitalism.
Източник: Уикипедия

Иван МИХАЛЕВ
в-к Капитал

четвъртък, 31 януари 2008 г.

Икономика на връзките

В САЩ, особено сред по-заетите професионално хора, обявите за запознанства са много популярни. В интернет форумите се завъртя следната история. 25-годишна девойка, която твърди, че е интелигентна, изискана и изключително красива, пуска в елитен сайт за запознанства следния въпрос:

"Къде бъркам? Търся да се омъжа за човек, който печели най-малко половин милион на година. Знам как звучи това, но имайте предвид, че да печелиш милион на година означава да си средна класа в Ню Йорк, така, че изобщо не мисля, че се целя прекалено високо. Познавам една жена от групата ми по йога, която е женена за банкер в инвестиционна банка и живее в "Трибека" (друг скъп квартал), а тя дори не е толкова хубава, колкото мене, нито е особено умна. Какво прави тя и какво да направя аз, за да стигна нейното ниво? Ще ми дадете ли някакви съвети? Моля, задръжте си обидите - аз честно и почтено питам. Повечето жени мислят по същия начин, но го крият, а аз поне си казвам кое как е. Нямаше да търся такъв тип мъже, ако не смятах, че съм повече от достойна за тях - като външен вид, култура, любов и умения в домакинството."Следва отговорът стил Freakonomics на брокер от Ню Йорк, който отговарял на условията й:

"Прочетох поста ти с голям интерес и сериозно се замислих над твоята дилема. Не ти губя времето, защото се класирам според твоите критерии - печеля над 500 хиляди годишно. Но така, както ги виждам нещата, ти ми предлагаш, чисто и просто, една много скапана сделка. Ето защо: ако махнем всичките глупости, дето си ги наговорила, това, което предлагаш, е проста размяна - ти предлагаш своите прелести срещу моите пари. Просто и ясно. Обаче има още едно съществено нещо - твоята красота ще намалява с времето, докато парите ми - не. Всъщност много е вероятно аз да печеля все повече през следващите години, но е абсолютно сигурно, че ти по-хубава няма да станеш. Така, че икономически погледнато, ти си амортизиращ се актив, докато аз съм актив с увеличаваща се стойност. И не само че ще се амортизираш, ами амортизацията ти ще се покачва всяка година. Ти си на 25 и вероятно ще останеш доста секси в следващите 5 години, но все по-малко секси всяка следваща година. После красотата ти ще започне да избледнява и на 35 вероятно няма да ставаш за нищо.Така че, ако си говорим по брокерски, не е изгодно да те купя за дълго (което ти всъщност предлагаш), а по-скоро да те ползвам за кратко и да тепродам бързо. Ако смяташ, че говоря грубо, ще ти кажа следното - ако моите пари изчезнат, същото ще направиш и ти, така, че и аз трябва да имам някакъв вариант, когато красотата ти се изпари. Просто е - както ти поставяш условията, има смисъл да си ми само любовница, а не и жена.Отделно от това, в началото на моята кариера научих много за ефективността на пазара. Затова се чудя защо момиче като теб, "интелигентна, стилна и изключително красива", не е успяла да си намери чичко паричко досега. Трудно ми е да повярвам, че ако си толкова готина, колкото казваш, мъжът с 500-те хиляди на година все още не те е намерил, пък ако ще и само за да те пробва. Надявам се, че съм ти помогнал, а ако размислиш и започнеш да се даваш на лизинг, обади се."

Николета ПОПКОСТАДИНОВА в-к Капитал


а ето и BG варианта :

Две старчета седят и се препичат в парка. Минава знойна девойка. Старчетата:
-Миличка за 1 милион ще се ожениш ли за някой от нас?!
Тя:
- Амииии ДА!
Те:
- Ами за 100лв.
Тя:
-Дърти педофили , вие за каква ме взимате?!?!?!
Те:
- Ние вече знаем каква си, сега просто уговаряме цената!